My Soul Kitchen

Мисля, че след работно време се превръщам в супергерой, чиито суперпауър е да пече бисквити. В момента чакам да се изстуди нещо, което не е точно бисквита, а по-скоро карамелови парченца с бадеми и тъмен шоколад. Разрязва се или се чупи на големи парчета и е идеално за пакет с коледни сладки, който ще раздадете на приятели, и се прави лесно. Англоезичните нации си имат чудесна дума за това – brittle. Almond brittle. Но на български “бадемово чупливо” някак не ми звучи добре, затова ще си останат бадеми с карамел или нещо такова. Ако имате предложения за сносно име, казвайте! Който предложи хубаво име, което да бъде избрано, печели пакет коледни бисквити от мен.

Разбира се, все още се интересувам от храна, различна от бисквитите, и доказателство за това можете да видите днес във View Sofia, където публикуваха моя рецепта за бавно опечена свинска плешка, глазирана с мед и подправки. Получи се чудесна и предлага добра алтернатива на околоколедните зимни месни ястия с предимно кисело зеле; препоръчвам я горещо (и гореща), сервирана с печени кореноплодни зеленчуци за Коледа.

Последно, преди да разточа джинджифиловите бисквити, които ме чакат от неделя под формата на тесто, ще споделя и този сайт, на който се натъкнах преди известно време:

What the fuck should I make for dinner

Аз лично го намирам за изключително информативен и забавен. Надявам се да не ви обиди с езика си и да разнообрази трапезата ви в моменти на кулинарно затъмнение.

Последните няколко години все кроя епични планове как ще опека поне няколко вида коледни бисквити, с които да зарадвам приятелите си, и поради мързел или други причини като преработване и генерална липса на време пак така епично се провалям и не опичам нищо.

Тази година се взех в ръце и започнах замисленото, въпреки липсата на време за готвене и светлина за снимане в кратките и мрачни дни. След драматични усилия и с подкрепата на приятели, дотук имам готови пет вида бисквити, които седят в кутии в килера, внимателно пазени от самата мен. В близките дни ще пусна рецептите за всички тях. Гответе се за Cookieleaks!

Започнах с Pfeffernusse, немски бисквити с петмез и традиционните коледни подправки, но и с черен пипер, откъдето им идва името. Всъщност, направих ги още преди две седмици, но поради липса на вдъхновение за писане, ви ги показвам чак сега. Как дойде вдъхновението? Откраднах си една бисквита, изядох я и започнах да пиша.

Бисквитите са прекрасно ароматни, сладки отвън и леко тръпчиви отвътре, а парченцата едросмлян черен пипер щипят гърлото много приятно накрая.

Последно, преди да дам рецептата, искам да благодаря на Марта Стюарт, от която я взех. Направила съм леки промени в състава на подправките и захарта- сложила съм повече от едното и по-малко от другото, и се получиха чудесно.

Какво ви трябва:

2 1/4 ч. ч. брашно

половин пакет масло, около 125 грама

2/3 ч.ч. кафява захар

1/4 ч.л. сода бикарбонат

1 яйце

щипка сол

1/4 ч.ч. петмез меласа

1/2 ч.л. ванилов екстракт

1/2 ч.л. прясно смлян наедро черен пипер

1 ч.л. канела

1/2 ч.л. ситно счукан бахар

1/2 ч.л. настъргано индийско орехче

1/4 ч.л. ситно счукан карамфил

Този уикенд съвсем осъзнах, че е есен – градът е станал някак по-вглъбен и уютен; топлината е все още тук, но е по-мека, а дъждът и прави компания и обхваща всичко в лека меланхолия. А по пазарите вече е пълно с дъхави круши, сливи, дюли и ябълки в ярки, красиви цветове, които чакат да им бъде обърнато внимание.

Мързеливите и дъждовни уикенди, какъвто беше този, са идеален повод човек да се поглези с нещо по-така за закуска – едно от любимите ми хранения (други включват обяд, вечеря, както и среднощно мишкуване около хладилника, но да не се разсейвам). Някъде преди време прочетох, че “закуската е награда за това, че си станал толкова рано” и оттогава, независимо дали съм станала рано или не, се успокоявам с този мъдър цитат, и когато имам време, подхождам към закуската като към нещо изключително важно.

Можете да гледате на рецептата, която днес ще споделя с вас, по два начина – може да я разглеждате като нещо здравословно (закусвате само ябълка, все пак), но и като декадентски джънк (ябълка, наистина, но панирана и добре подсладена и ароматизирана), зависи в какво настроение сте се събудили. Което ме подсеща, че с този пост поставям началото на две отделни рубрики в този блог – закуска и джънк, в които респективно ще споделям рецепти, наблюдения и разсъждения по темите.

И така – здравословна ли е тази закуска? Не съвсем, но ако не обядвате след това пържени картофи с фалафел и два донъта, не виждам къде е проблемът. Вкусна ли е? Можете да се обзаложите. Освен това, противно на заглавието и, не тежи и не е мазна, ако е приготвена добре.

Какво ви трябва:

2-3 ябълки, всякакъв сорт

2 чаени чаши брашно

2 чаени лъжички бакпулвер

1-2 яйца

щипка сол

щипка захар

1.5 -2 чаени чаши сайдер или бира

1/2 чаена чаша захар

1 чаена лъжичка канела

1/2 чаена лъжичка индийско орехче

Обелете ябълките и извадете семките с нож като запазвате формата на ябълката, след това нарежете на кръгове, дебели 2-3 см. Пресейте брашното в дълбока купа и преместете няколко лъжици от него в плосък съд – в отделеното брашно се овалват ябълките преди да се потопят в течната смес после. Добавете към брашното солта, захарта, бакпулвера, бирата и яйцата и разбъркайте, докато се получи гъста смес.

Когато сте готови с всичко това, оваляйте ябълковите кръгове в сухото брашно, след това потопете в мократа смес и пържете в добре нагрят тиган с достатъчно мазнина по 1-2 минути на всяка страна. Изцедете готовите ябълки няколко минути на решетка (така запазват хрупкавостта си) и след това ги поставете върху готварска хартия, която ще попие останалата излишна мазнина. Накрая оваляйте готовите кръгчета в сместа от половината чаша захар, канелата и индийския орех. Готово.

Резултатът е лека и ароматна бухта с леко кисела ябълка отвътре. Добавете и чаша хубаво кафе с мляко и сте в рая, обещавам.

П.С. По мои наблюдения от сутринта, тази рецепта лекува и лек до умерен махмурлук.

Ще спестя увода и направо ще кажа същественото – много обичам смокини. Но това не е било винаги така.

Когато бях дете и нашите отбиваха по пътя към закъснялото (но така по-приятно) септемврийско море, и купуваха килограм-два смокини, аз не можех да разбера какво им харесват и игнорирах поканите им от задната седалка, омазвайки се щастливо с някоя зряла и лепкава праскова. Тогава бях убедена, че смокините са гадни и безвкусни и нещо, което само възрастните обичат по необясними причини, както кафето, цигарите, рибата и пилешките дробчета, например. Слава богу, с годините поумнях малко (поне що се отнася до храна) и промених отношението си към смокините (кафето, рибата и цигарите също, но те са друга тема). Научих се да ценя текстурата, пищността и сладостта им, и да се оглеждам за тях в началото на всяка есен. А напоследък даже се замислих, че вероятно има и друг начин да бъдат ядени, освен пресни направо от торбичката.

Всъщност, има много начини, по които да се насладим на смокините – поръсени с малко канела и кафява захар и запечени (просто и много вкусно), с прошуто и козе сирене, на сладко (особено това от зелените плодове, купено от някоя созополска баба), и разбира се, в различни сладкиши. Намирам тартовете и галетите за особено удачен за оползотворяване на смокините, защото са семпли десерти, които, ако са приготвени добре, оставят смокините да изпъкнат, без другите продукти да вземат твърде много от вниманието.

Галетът, който ще ви представя днес, е простичък сладкиш от маслено тесто, нарязани добре узрели смокини, и в случая, домашно приготвен бадемов крем. Леко горчивият аромат на бадемите допълва чудесно опияняващата сладост на смокините. Нека масленото тесто и бадемовият крем не ви плашат – става лесно. Ето как:

Продукти:

За тестото:

115 гр. много студено масло, нарязано на кубчета

150 гр. брашно

щедра щипка сол

1 супена лъжица захар

2-3 супени лъжици ледено студена вода
За бадемовия крем:

1 чаена чаша филирани бадеми

90 гр. меко масло

3/4 чаена чаша захар

2-3 капки бадемова есенция (по избор)

1 яйце
700 гр. смокини нарязани на филийки

Тестото се приготвя най-лесно в кухненски робот, но ако нямате такъв, може да го направите и с ръце. Идеята е да се работи бързо, за да не се разтопи маслото – от особена важност за масленото тесто е да съдържа гранули масло, защото това го прави по-пухкаво и сипкаво накрая. Брашното се смесва със солта и захарта и се стрива с маслото бързо докато сместа добие вид на грахови зърна. За спояване на тестото се добавят 2-3 супени лъжици ледена вода (важно е да е истински студена, за да не разтопи маслото). Готово е, когато има точно достатъчно влажност, за да се събере в топка. Без да си играете много с него го увийте във фолио и го сложете в хладилника за поне 3 часа – за разточване ще ни трябва да е съвсем стегнато.

Бадемовият крем става лесно и не изисква никакво варене. Смелете филираните бадеми фино в кухненски робот или кафемелачка, след което ги смесете с маслото с помощта на миксер. Добавете захарта, солта, яйцето и есенцията. Ако сместа ви се струва твърде суха, може да добавите една супена лъжица мляко или вода.

Извадете тестото от хладилника и го нарежете на 4 равни части. Всяка разточете на диск с диаметър петнадесетина сантиметра. Намажете с 1.5 супени лъжици от бадемовия крем (ако вече не сте го изяли), като оставяте по около 3 сантиметра ръб, след което подредете смокините отгоре. Приберете тестото внимателно, като го защипвате с пръсти. Напомням, че е добре да се работи бързо, за да не омекне тестото. Не се притеснявайте за формата – на галетите именно неравността им е чар, така имат по-рустикален и истински вид.

След като сте приготвили галетите, проявете малко воля и не ги печете все още. Оставете ги да се стегнат в хладилника за поне час – пухкавото и хрупкаво тесто изисква воля. Преди да ги сложите в загрятата фурна (190-200 градуса, не повече), окъпете ръбчетата на тестото в разбит жълтък и поръсете със захар.

Печете около час, изчакайте да изстинат напълно (най-добре излезте от къщи през това време), и им се насладете с нож и вилица…или без, сами или с приятели. С приятели е по-хубаво, обаче.

Във всички случаи, този галет е чудесен, ароматен, есенен сладкиш, който ще ви хареса. Пробвайте го!

***Приятелите, които се жертваха за сладкиша и снимките са скъпите ми Яна и Павел. Ако вече не сте, моля прочетете разследването на Яна и БХК, разпространете, и действайте! Важно е!

Клишетата ще вземат да се окажат вярни – понякога на човек наистина не му трябва много, за да е щастлив.

Да вземем за пример днешния обяд – няколко глави лук, опечени във фурната докато омекнат напълно и се карамелизират. С няколко резена козе сирене и пресен, хрупкав хляб за компания, баналният лук се превръща в нещо специално. А ако добавите и чаша хубаво вино (в случая риоха, но всяко хубаво не-тежко червено вино би свършило работа), този обяд се превръща в събитие. При изпичане остротата на лука изчезва и оставя след себе си сладост и чудесен аромат, който, обещавам, няма да ви преследва до другия ден. А трошичките изгоряла ципа, които няма как да се избегнат, придават чудесен, есенен, пушен отенък на сладостта на лука.

Наистина не смятам, че има нужда от списък с продукти и специални указания за приготвяне на това “ястие”, но за протокола, ще ги напиша тук.

Продукти:

Няколко малки глави продълговат воден лук

Няколко резена козе сирене

Балсамов оцет

Зехтин или масло

Сложете необелените глави лук в тава и ги запечете в добре загрята фурна (200 и малко градуса) докато омекнат напълно, около час.  Извадете от фурната, срежете ги на две и ги намажете с малко балсамов оцет. Върнете ги отново във фурната за десетина минути, за да се карамелизират добре. Извадете от фурната и сложете резен сирене вътре, за да се разтопи леко. Намажете лука и сиренето върху парче хубав хляб. Яжте. Повторете. Отпийте глътка вино. И после пак. Не е за вярване как глава лук се превръща в един истински луксозен и глезещ обяд, но е факт.

Адаптирано от рецептата на Найджъл Слейтър

Започвам този блог с рецепта за свежа и хрупкава салата с паста, подходяща като за едно начало. Повече относно местенето и новото начало ще напиша скоро, но спокойно – новините са повече от добри.

Идеята да приготвя тази салата се мъти в рошавата ми глава вече година, откакто ми подариха една чудна книга с израелски рецепти. Предполагам е спорно дали кухнятата на Израел може да се нарече национална; по-скоро е микс от средиземноморски и арабски кулинарни течения. Във всеки случай трябва да спомена, че храната в Израел е прясна, истинска и много, много вкусна, поради което вече втора година се опитвам на местна почва да претворя нещата, които имах удоволствието да ям там. Мисля, че този път ми се получи добре, въпреки няколкото модификации (премахнах със замах кориандъра, например, че не мога да го понасям).

Основен герой в тази салата всъщност е кускусът, но не оригиналният, арабски, а този, който помним от деца – парченца паста с форма на малки топченца, големи колкото оризово зрънце, и която ядяхме доста разварена, с масло и сирене. Поне аз така я помня от детската градина, не съвсем с добро. Е, тук идват на помощ хрупкави фино нарязани моркови (само мен ли ме дразни думата “жулиени”? някак ненужно помпозно ми звучи) и ароматни треви – в случая свеж джоджен от бабите на Графа и магданоз.

Доколко това кускус ли е или не е, оказа се, че това се наричало “израелски” кускус, измислен в Израел като заместител на ориза, който бил в недостиг по онова време. А иначе за нас, които трудно намираме “истински” ситен арабски кускус, май това си остава “български” кускус.

Продукти:

500 гр. “български” кускус

Сокът и кората от два лимона

3 стръка пресен лук

1/2 връзка магданоз

1/2 връзка джоджен

1/3 чаша зехтин

2-3 супени лъжици сусамово олио

шепа орехови ядки

сол на вкус

Кускусът се сварява в голямо количество добре подсолена вода за 11-13 минути, според указанията, след което се изплаква добре със студена вода, отцежда се, и се смесва с малко мазнина в голяма купа, за да не залепне.

Морковите нарязваме на фини ленти с помощта на белачка за зеленчуци, а лукът и тревите нарязваме наситно с помощта на…нож и стабилна дъска.

Преди да настържем кората на лимоните е хубаво да ги измием с четка или гъба с малко веро, за да падне защитния восък, който е по-добре да не се яде. Когато сме готови с това, настъргваме кората на двата лимона (само външния слой, оцветен в жълто, за да не горчи салатата). Изтискваме сока от двата лимона и го смесваме със зехтина и сусамовото олио.

Смесваме морковите, тревите и маринатата със сварения кускус, подсоляваме и салатата е готова. Накрая поръсваме с орехите. Тази салата е особено пролетна и освежаваща. Чудесна за лек обяд или за гарнитура към риба или месо.